„КОФЕЙНЯ”
Дмитрий Борисович Кедрин (1907-1945 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КАФЕНЕТО
„...Който има в джоба си мускус,
не крещи за това на улиците.
Ароматът на мускуса говори за него.”
Саади
Обичай поетите ни помнят –
сбират се и се оплюват диво.
Мохамед, Омар побутващ злобно,
водопади с ругатни излива.
Той му къса ризата ядосан
и крещи към него недоволен:
„Моя ред петнайсти ти плячкоса
от стиха «Диван», крадецо долен!
Над следите твои подлост има,
не чете те никой, мислещ здраво!”
Старците брадати мъдро кимат,
младите творци подкрепят: „Браво!”
И Омар оплюва го, жестоко
съска: „О, презряна ти бездарност!
Да не видиш обич от пророка,
ни от падишаха благодарност!
Ти безплоден си! Мълчиш с години!
И да си певец ти нямаш право!”
Старците брадати мъдро кимат,
младите творци подкрепят: „Браво!”
Млад поет кафето мълчаливо
пие, после казва: „Престанете!
За какво се толкоз жлъч пролива?”
Той блестящ бе – Саади поетът.
Мина време. Първите двамина
ги затрупа снежната забрава.
Вдигнал златната тръба, с години
в кафенето Саади остава.
Като ароматни билки става
словото – на мед и плод ухае;
младите не викат вече: „Браво!”,
старците с брадите мъдро траят.
Той ги очарова с песен волна –
чучулига в росна шир красива...
Обичай поетите ни помнят –
сбират се и се оплюват диво.
* Абу Абдуллах Мушрифаддин Саади Ширази – велик ирански поет.
Ударения
КАФЕНЕТО
Обича́й пое́тите ни по́мнят –
сби́рат се и се оплю́ват ди́во.
Мохаме́д, Ома́р побу́твашт зло́бно,
водопа́ди с ругатни́ изли́ва.
То́й му къ́са ри́зата ядо́сан
и крешти́ към не́го недово́лен:
„Мо́я ре́д петна́йсти ти́ плячко́са
от стиха́ «Дива́н», краде́цо до́лен!
Над следи́те тво́и по́длост и́ма,
не чете́ те ни́кой, ми́слешт здра́во!”
Ста́рците брада́ти мъ́дро ки́мат,
мла́дите творци́ подкре́пят: „Бра́во!”
И Ома́р оплю́ва го, жесто́ко
съ́ска: „О́, презря́на ти́ безда́рност!
Да не ви́диш о́бич от проро́ка,
ни́ от падиша́ха благода́рност!
Ти́ безпло́ден си! Мълчи́ш с годи́ни!
И да си певе́ц ти ня́маш пра́во!”
Ста́рците брада́ти мъ́дро ки́мат,
мла́дите творци́ подкре́пят: „Бра́во!”
Мла́д пое́т кафе́то мълчали́во
пи́е, по́сле ка́зва: „Престане́те!
За какво́ се то́лкоз жлъ́ч проли́ва?”
Той блестя́шт бе – Саади́ пое́тът.
Ми́на вре́ме. Пъ́рвите двами́на
ги затру́па сне́жната забра́ва.
Вди́гнал зла́тната тръба́, с годи́ни
в кафене́то Саади́ оста́ва.
Като арома́тни би́лки ста́ва
сло́вото – на ме́д и пло́д уха́е;
мла́дите не ви́кат ве́че: „Бра́во!”,
ста́рците с бради́те мъ́дро тра́ят.
То́й ги очаро́ва с пе́сен во́лна –
чучули́га в ро́сна ши́р краси́ва...
Обича́й пое́тите ни по́мнят –
сби́рат се и се оплю́ват ди́во.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Дмитрий Кедрин
КОФЕЙНЯ
„...Имеющий в кармане мускус
не кричит об этом на улицах.
Запах мускуса говорит за него.”
Саади
У поэтов есть такой обычай –
В круг сойдясь, оплевывать друг друга.
Магомет, в Омара пальцем тыча,
Лил ушатом на беднягу ругань.
Он в сердцах порвал на нем сорочку
И визжал в лицо, от злобы пьяный:
„Ты украл пятнадцатую строчку,
Низкий вор, из моего «Дивана»!
За твоими подлыми следами
Кто пойдет из думающих здраво?”
Старики кивали бородами,
Молодые говорили: „Браво!”
А Омар плевал в него с порога
И шипел: „Презренная бездарность!
Да минет тебя любовь пророка
Или падишаха благодарность!
Ты бесплоден! Ты молчишь годами!
Быть певцом ты не имеешь права!”
Старики кивали бородами,
Молодые говорили: „Браво!”
Только некто пил свой кофе молча,
А потом сказал: „Аллаха ради!
Для чего пролито столько желчи?”
Это был блистательный Саади.
И минуло время. Их обоих
Завалил холодный снег забвенья.
Стал Саади золотой трубою,
И Саади слушала кофейня.
Как ароматические травы,
Слово пахло медом и плодами,
Юноши не говорили: „Браво!”
Старцы не кивали бородами.
Он заворожил их песней птичьей,
Песней жаворонка в росах луга...
У поэтов есть такой обычай –
В круг сойдясь, оплевывать друг друга.
1936 г.
---------------
Руският поет и преводач Дмитрий Борисович Кедрин е роден на 4/17 февруари 1907 г. в с. Берестово-Богодуховски рудник (сега с. Шчегловка), Донбас, близо до Донецк. Учи в Днепропетровския железопътен техникум (1922-1924 г.), през 1923 г. работи във в. „Бъдеща смяна” в Днепропетровск, ръководи литературното обединение „Млада ковачница”, издаващо едноименно месечно списание. През 1929 г. е арестуван, а след освобождаването му от 1931 г. живее в гр. Митищи, в Подмосковието, работи в многотиражката „Ковачница” на Митищинския вагонен завод и като литературен консултант при московското издателство „Млада гвардия”. В началото на Великата отечествена война Кедрин е освободен от военна служба заради слабото му зрение, но заминава като доброволец на Северозападния фронт, където е кореспондент на авиационния вестник „Сокол на Родината” (1942-1944 г.). Лирик, майстор на историческата поема и баладата, той е автор на творчество с широка поетична гама, свързана с руската природа, историята на Русия, великите руски личности и др. Единствената издадена приживе стихосбиркак на Кедрин е „Свидетели” (1940 г.), най-известни сред творбите му са баладата „Зодчие” (1938 г.), поемите „Строители” (1938 г.) и „Конь” (1940 г.) и стихотворната драма „Рембрандт” (1940 г.). На 18 септември 1945 г. загива под колелата на влака около Тарасовка, предполага се, че е убит. Погребан е на Введенското гробище в Москва.